Не те делиме тебе, а и не те галим,
това обичаното - е назад така.
Аз в душата нося твоя образ, Валя,
а издълбан е той от Льоша на гръдта.

В деня, щом се простихме на перона,
до гроб да помня - обещах на теб нали, -
“Аз навеки тебе Валя ще запомня“. -
„Аз още повече“, - ми Льоша потвърди.

А сега реши, от нас кому е лошо,
и кому по-трудно е - не ще го разбера:
Той отвънка твоя профил си го носи,
при мен отвътре - издълбаната душа.

А когато ми се гади много лошо, -
нека думите ми не те скърбят, -
моля ризата си да разгърне Льоша,
часове гледам, гледам те така.

Но наскоро мой приятел, много точно,
тъй бедата ми с изкуство победи, -
и копира от гърдите теб от Льоша
и на гърдите ми той теб изобрази.

Зная аз, да цапаш близки е неловко,
но ти по-близка си и мила затова,
щом при мен (тоест таз с теб) татуировка
от неговата е много по-добра.