Не издържах аз първия си срок.
Година лепват, четири възможно.
Момчета, напишeте ми писмо,
там как върви в света навън свободен.
Що пийте? Ний не пиеме почти.
То тук е сняг щом слънцето изгрее.
За всичко ми пишете тъй нали,
а тука не се случва просто нещо.
Аз вас да зарна ми се ще така,
и ваш’те мили мутри да прегръщам.
Как там е Надя? С кой е тя сега?
Сама? - тогава да ми пише също.
По-страшен ще е Страшния съда.
Писмото нишка оцеляла ще е.
Но него може, да не го дадат,
но все едно, момчета, напишете.
|