«Змии, змии навред, са те пусти!» -
тъй от ужас човекът крещи.
И повика на помощ мангусти,
от бедата - мангуст да спаси.

И мангустите почнаха дело,
не щадят себе си, ни рода.
Във лова те работиха смело
без почивни, и без празник така.

И в пустини, в степта и в пампаси
за патрулни - и заповед бе:
„Игнорирайте змии безопасни,
а отровни трепете добре!“

Но сега уви тъжно ще стане...
Появи се там тайно човек
и скрои на мангуста капани
обяви го за вредно зверче.

Сутринта бе и с куче обаче
и мангуста той скри го в чувал.
а мангустът се брани и плаче,
и крещи - Аз полезна съм твар!

Потрошени, зверчетата в рани,
все ги мятат кат гъби в чувал,
пощурели от болки в капани,
но и от съдбоносен провал.

И гадаеха: «Що за омраза?
И защо ни убиват така?»
но мангуст престарелия каза,
със пребитите предни крака:

«Кози в Белгия - зелето пусто,
в Китай яли ориза врабци,
Пък в Австралия злите мангусти
са избили полезни змии.

Е съвсем не е диво и дивно:
и полезни сме били преди...
Ала твърде убивали силно
те, мангустите тоз що вреди.

За това получават награда
все по сметка от хората умни.
без отрова, те хората страдат,
и змиите, им значи са нужни.

«И пак, змии навред...Тези пусти!» -
тъй от ужас човекът крещи.
И повика на помощ мангусти,
от бедата - мангуст да спаси.