А беше време - стремях се в първи ред,
защото аз не всичко го разбирах.
Но вече, тъй от време съм отзад:
Отпред опрян, в гърба ти автомат -
и тежък поглед, дъх лош тебе спира.

А отзад не е така красиво,
но със по-широк си кръгозор,
с по-голям разбег и перспектива
още и надеждност и обзор.

Пронизват ни десетките очи
прицелват се в мишена, ала жива.
От погледи тилът не е спасен,
отзад удобно ще се нанесе
обида или рана с нож ще бива.

И отзад не е така красиво,
но със по-широк си кръгозор,
с по-голям разбег и перспектива
още и надеждност и обзор.

За мен е вреден първи ред и казват те,
(от мисли тез дъхът ми само спира) -
Там в тъмно - по-добре, в последен ред.
Оттука няма път назад поне
и там гърба стената ти опира.

И отзад не е така красиво,
но със по-широк си кръгозор,
с по-голям разбег и перспектива
още и надеждност и обзор.

И да текат така реки, води,
да цапат се постелките старинни -
с плешивост, сивота и със бради
във първи ред недейте се реди
и не бъдете прими-балерини.

И отзад не е така красиво,
но със по-широк си кръгозор,
с по-голям разбег и перспектива
още и надеждност и обзор.

Надеждно е отзад, но има дни -
аз казвам козовете ще ги хвърля.
Не струва вечно затъмнен да си.
С реда последен ти не се бави,
а постепенно път пробивай в първи.

А отзад не е така красиво,
но със по-широк си кръгозор,
с по-голям разбег и перспектива
още и надеждност и обзор.