Мъка кат камък ми виси, в капан да ме хване, -
и защо ли всяка дума ми нанася рани?
Циганския табор редом пръкнал отзарана
вечер стъжня ми душата само.

На тополата струна запя.
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!
И звъни, кат китара, земя.
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!

Мъка топнал съм в река, ще крада таз нощ ех, -
огън там в степта гори и пламъка ме мами.
Ризата, душата - ех! - ще разкъсам още, -
цигани ех, помощ дайте само!

Ще пропия последен петак!
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!
Да пей циганка, палаво да.
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!

Туй заспалото у мен - струни ще пропъдят,
всичко расло в буренак - то ще разцъфне цветно!
А добрите ще простят, а злите - нека съдят, -
Ох, с вас цигани, ще бъда вечно!

И таз примка не ще чака мен!
Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля!
Лей се песен, кат дъжд в поле,
на цигански напев «ля-ля-ля»!