Там във кралство, с тих ред много по-царски,
няма бури, катаклизми, войни,
появи се тоз див звяр грамадански -
май ли бивол, май ли тур, май ли бик.

Сам той кралят с болки в корема и астма,
само с кашлица тъй всяваше страх;
но в туй време там зверище ужасно
я ги яде, я ги мъкна в гора.

И издаде краля тогаз три декрета:
«Зверът трябва да се унищожи!
Кой се хване с това дело проклето -
той принцесата с венец ще държи!»

А в отчаяното много там кралство -
като влезеш там, така на верев -
във безгрижна живей мъка, в хусарство
най-добрия, но бивш кралски стрелец.

А на пода бяха хора и кожи,
пяха песни, пиха - ето обрат
трубадури тръбят в двора тревожно,
и стрелеца - във двореца влекат.

А там краля кашля тъй между друго:
«Не чета ти аз морал, бе младок,
но ако утре победиш чудо-юдо,
то с принцесата с венец си в тоз срок».

А стрелецът: «Що е туй за награда?!
За мен - бъчвата портвайн търколи!
А принцеса аз и даром не ща я, -
чудо-юдо без това е убит».

Кралят: «Вземаш ти принцесата - точка,
не - тогава във затвора си да!
Дъщеря все пак тя кралска е точно!»
А стрелеца: «И убий - не я ща!»

Дорде кралят на стрелеца приказва,
ял кокошките, жените почти
това до самия дворец се оказа
този бивол, май ли тур, май ли бик.

Що да правят - те портвайна му дали,
чудо-юдо уби - стана беглец.
Ето тъй принцесата и краля посрами
най-добрия, но в немилост стрелец.