Пред огледало криво - смях звънти, -
мен ловко май така са разиграли:
Носове куки, зъбати до уши -
като на венециански карнавал е!

Но около мен свива се кръга -
и мен ме хващат, и във танц въвличат, -
нормалното лице у мен сега
приели, че на маска то прилича.

Петарди и конфети... не така, -
но маските мен с укор гледат строго, -
и викат те, че не съм пак - във такт,
и че настъпвам по крака партньора.

Какво да правя - бърже да вървя?
А може, така с тях да веселя се?..
Надявам се - под маска на звера
лица човешки много силно в тях са.

В перуки или в маски - като един, -
кой - приказен, а кой - литературен...
Съседът вляво - тъжен арлекин,
Друг е - палач, а всеки трети - щур е.

Един - старае се да бъде чист,
а друг лицето крие от огласа,
а някой - вече не ще отличи
лицето си от неизменна маска.

В хоровода с хохот съм играч, -
но с тях ми сякаш неспокойно става:
Хареса някой маска на палач
и после от лицето не я сваля?

Там арлекина вечно да тъжи,
любуващ се сам на лице печално;
или пък, щурия свой щурав вид
забрави на лицето си нормално?

Доброто ти лице да не проспиш,
как честните аз точно да позная? -
че всички с маски покрити са нали,
да не разбият лице в камък - зная.

Аз все пак в маски тайните узнах, -
уверен съм, че точен е анализ,
че маски равнодушните при тях -
защита е от храчки и шамари.