В ресторанта картини висят тук и там
„Трите мечки“ и „Витяза сечен“ -
а зад маса самотен стои капитан.
«Разрешете?» - го питам. - «Седнете!

Запали!» - «Извинете не пуша „Казбек“»
«Пий тогава! И дайте посъда...»
«Ах дорде донесат...» - «Давай пий бе човек!
Бъди здрав!» - «Непременно ще бъда.»

„Е какво пък, - пиян, капитанът е веч, -
водката пиеш красиво, обаче,
ти картечница, танк да си виждал отпред?
Да си ходил, да кажем, в атака?

През войната под Курск там аз бях старшина,
а зад мен, зад гърба е - такова!..
Много всякакво, брат, е зад мен зад гърба,
да живееш момченце спокойно!» -

Пи, руга пък и пита за моя баща
и крещя, тъпо гледащ във блюдо:
«За теб дадох живота подлецо, така,
а живота изгаряш го, Юда!

А винтовка за теб, да те пратят във бой?!
А ти водка с мен поркаш отрано!» -
аз в окоп съм при Курска дъга и в страх свой,
старшина там е бил капитана.

Той така пияней. По петите му - аз.
Само в спора накрая отсъдих:
„Капитане! - обидно му рекох тогаз -
а ти нивга майор не ще бъдеш!“