Вчера много лоша
бе такава значи вест:
Вчера казаха Альоша,
там пукнал е съвсем.

Как така! На Надя
рекнал бе, че - веселба,
и ще има сватба -
цяла седмица игра...

Не ще види Надя
тази сватба в лунна нощ
той така във свада
налетя на нечий нож,

Затова е - лошо,
нови дупки всеки път
във душа Альоша
получава не веднъж.

Затова душата,
кърпи - риза е така,
че да го убие
някак в свада там гадта!

Днеска ние сватба -
щом наред да беше то, -
с нож в гърба награда
сутринта откриха го.

Що, ще се потръшка там
девойче, с рев ще вий,
Що, не ще е длъжко тя -
и сълзи ще изтрий, -

И без дъх тя нощем
някак ще открий врата...
Нищо бе, Альоша, -
все едно ти е сега!

Ние в гроба него
скромно - малко ще скърбим!
Няма и за него
некролога да лепим,

Затова - не знаем чудно,
дом на Льоша там, -
Ей такава смърт тъй луда
чака всички нам.

Що, ще се потръшка там
девойче, с рев ще вий,
Що, не ще е длъжко тя -
и сълзи ще изтрий, -

И без дъх тя нощем
някак ще открий врата...
Бог прости, а Льоша...
все едно му е сега!...