Стоя тоз дом, познат такъв отдавна, -
и още го Наполеон видя, -
но ето да се срути там решават,
в дома отдавна никой няма, само
дома така стоя...
Хладно е, хладно е, хладно в дома е.

А портата отдавна е закрита,
момчетата прозорците трошат,
и там мазилката навсякъде се сипа, -
но нещо в този дом е май че скрито
на третия етаж...
Ахкаше, охкаше, ухкаше в дома все.

Децата често жалват се на мама
и преминават покрай дома встрана.
Обединили се съседи само,
въоръжени с лопатите на рамо,
те влезли там в тълпа
там портиер, портиерите, тихо.

А те стоят така и не разбрали,
назаде бързат, от страх в цвета бял, -
че там Наполеонов дух витае
А може просто слухова и да е
халюцинация?..
Страх ги е, страх ги е, в страх портиерите.

А за дома - накрая да се рушне,
а бе работник - тоз, що дома троши, -
удари с мах по покрива със чука,
а после кле се, сякаш че се чуло,
как някой е завил
жалостно, жалостно, жалостно в дома все.

...От страх децата не тресат се също -
дома го няма - века два стоял,
и скоро тук по плана моден бъдещ,
блок висок ще расте така могъщо -
Бетон, стъкло, метал...
Весело, хубаво, цветно ще бъде.