Във ресторанта, вчера вечерта
ми казаха със присмех, с етикета,
хайвер и водка вкисват някак там -
че с тях е спеца - учен по ракети.

Аз много помня с водката на две,
но не разбрал, що плиска се в бокала,
то аз към масите усмихнат веч,
вървя, щом викнат ме - се отзовавам.

Ей на - надменен, сякаш Ришельо,
цял благороден татко в скеча скучен, -
но бе директор в база за бельо,
и никакъв не бе секретен учен.

С китара, струни там в запас нали,
гордях се аз, че също съм на мода:
Науката днес силно тъй тежи -
ала китара - люби я народа.

Аз пих на екс, бокала го разбих -
и в миг китара пъхнаха ми тука, -
подбрах някак акордите си три,
запях и пих - как любя аз наука.

Аз пях, но чудно е: хайвер стои,
а казват липсва сьомгата там нещо;
а моят учен някъде седи
и мисли в милиони и парсеци...

Жена прегърнал, вид прави той,
че песента го грабва, умно гледа,
и мисли шефа в база за бельо -
какво, да каже утре на колеги.

След туй предложи ми там у дома,
магнитофон успял да включи скришно:
„Дай да дружим, семейно!“ - Аз така:
«Ти дай, - мой дом - е базата де ший се».

И аз нарочно скъсах струна в такт,
ала обаче в джоба скрил запасни,
рекох: «Здравей! Ще мина някак пак,
но само щом ще дойдат марсианци.

Вървях към къщи - сутрин - кат старик, -
децата там пързалят се, не спират,
и акуратен първи ученик
в училище вървеше за шестица.

За мен е за делата, по дела -
там първите шестици получават...
Към чужди маси ти недей вървя
кога те викат, не се отзовавай.