Ах, предаване ти драго!
С плач във събота от радост,
цяла лудница кат стадо
в телевизора се вре.
Вместо да яде и мий се,
да се боцне и наспи се -
тази лудница реди се
щом екранът я зове.

А говори, ръце чупи,
лаладжия-хаймана
за безсилната наука
пред бермудската мъгла.

Бий той мозъка на части,
всички гънки замота,
а пък болничните власти
ни бодат отново, на...

Уважаеми редактор!
Май добре е за реактор,
за обичан лунен трактор?
И не може все така
я с чинии да ни плашат,
ен ел лота разни страшни,
ту пък кучета ужасни,
ту руини да мълвят.

Ако в нещо сме изкусни, -
то чинии да трошим,
много сол сме яли вкусно,
щом готвачът казва ни.

А медикаменти куп са -
в тоалет - глупак не си.
Живот е туй! И тук Бермуди.
Ето на, омръзна ни!

Не държахме се скандално, -
вожд ний нямахме и жалко.
Луди истински са малко -
водещ нямаме - глава.
Но за козни щури само
мрежа, сак за риба става,
не разстройват ни обяда
злите козни на врага.

Дяволета техни търсят
с вода бермътна да морят,
всичко туй измисли Чърчил
след световната война.

Ний за взривове, пожари
нота писахме до ТАСС,
притърчаха санитари
и ни фиксираха завчас.

Който се държеше бойко,
вързан бе по гръб за койка;
цял бе в пяна параноик,
като вещер при луна:
"Развържете го въжето,
ах садисти, друговерци,
тъй бермътно е в сърцето
и бермътно във душа!"

Сто души на смени вият,
разтопени кат жарта.
Силно ни тревожат тия
ах, триъгълни дела!

Всички мръднали са вече,
и безумните така,
и Маргулис лекар-шефа
телевизора ни спря.

Зад прозореца се вие,
щепсел зад гърба си крие.
Дава змеят знаци тия,
тока фелдшерът да спре.
И да се боцнем ни остава
и да паднем в тази яма,
и да пропаднем в тази яма,
кат в Бермудите навек.

Ще ни питат пък децата,
щом пристигнат сутринта:
"Що ви казват по утрата
тези доктори сега?

Ние на чедата наши
ще им кажем щем не щем:
Удивително край нас е,
но е входа забранен!

Ей го дантиста-частник Рудик
има си транзистор "Грундиг",
нощем копчето го рути,
хваща контра ФРГ.
Чейнчаджия бе на дребно
и бе мръднал напоследно,
дойде с вълнението вредно
и още с номер на краче.

Той дотърча, треперещ крайно,
и чак потресе ни с вестта,
че научният ни лайнер
във триъгълника спря.

Мре, той без гориво щото,
цял бе там разпарчетен,
и на безумци два, живота
от рибари бе спасен.

Преживяли катаклизми,
се намират в песимизъм
вчера в стъклената призма
ги докараха уви.
И един от тях, механик,
без контрол ни каза само
куб Бермудски - пъп е станал
на Земята незакрит.

"Как спаси се? Що там беше?" -
всеки дърпа го кат щур.
Но механикът тресе се
само фасовете плю.

Той ту плака, ту се смя,
бе наежен таралеж.
Той със нас се подигра,
е, как ти луд ще разбереш!

Бивш пияница, изви се,
грубиян и скандалджия:
"Дай триъгълник да пием!
Той за трима става тук!"
Развилня се и шепти си:
"Тоз триъгълник изпит е,
нека е паралепипед,
нека кръг е, мамка му!"

Болно бият по души ни
разни чужди "Гласове".
Америката що не глушиме,
и не натиснем Израел:

Те с враждебната си същност
тъй вредят ни, още как -
хранят и поят бермътно
все за тайнствен там квадрат!

Чуйте лектори екранни
(Тъй и иначе е странно
неуспех твърдите само
и все нервите народ)!
Нас вий учени вземете вас
триъгълник ще светне,
ще превърне в луди вечно,
нас обратно с този ход.

Ох, идея е безумна -
вие не се горещете!
Бързо отговор пуснете
шефа лекар накажете.

С уважение. Дата, подпис...
Дайте отговор поне,
Няма ли обаче отзив, -
ний ще пишем в "Тото две".