Здрасти Кольо, мили мой, мъжо ненагледен!
В тези първи реда два пращам ти привет.
Щом се върнеш, се боя, си зает, полезен,
не ще дойдеш у дома - в миг си в селсъвет.

Щом си тръгна, аз и ах. С мен са женорята:
"Ох, разлъката не ще тя да пренесе!.."
Тъй скучая за теб аз чак ме те държаха, -
не е скучно, повод то има колко щеш.

Ето Пешо идва тук кумът твой окаян.
Бе на косъм да му дам още се треса!
Той три дни, така го брой ходи зъл, пиян е, -
преди да ме закачи пие за кураж.

Ти, приказват, случил си премия голяма,
че там Борко, бика наш, пръв е шампион!
Аз от този злостен бик те ревнувам само
че обичам тебе аз повече, що той.

Болен бе в съня ми ти, тъй пиян и мрачен;
ако мислиш нещо си - ти не се мъчи:
С агронома ходих аз, само ти не скачай, -
час говорихме така бе за теб уви.

Аз съм как да е, а ти - страшно е за тебе!
Неотдавна идва тук много важен шеф,
казва в столицата то, само разврат е все,
а и казва, че жени, там са колко щеш.

Ти там Кольо, недей пи, потърпи до в къщи;
в къщи можеш квото щеш, пий като свиня.
Никой даже агроном, не ми трябва също,
ех културен е човек, с теб не ще сравня.

А в хамбара ни тече - скапа се наверно.
То без тебе не върви, кой уют е дал?
Идвай к"ъвто и да си чакам те безмерно!..
Ако можеш ти пиши, що продават там.