Тъй боящ се от чекисти,
без живот по светски писти,
с псевдонима си английски „мистър Джон Ланкастър Пек”,
в ръкавици все от кожа -
отпечатък да не сложи, -
бе в хотела ни „Съветски“ несъветският човек.

Джон Ланкастър сам, самичък,
само нощем и едничък,
с нещо щрака, дето скрит е обектив инфрачервен, -
в светлина нормална после
черно става всичко в поглед
що, ценим го, а и любим, колективът бе смутен.

Клуб по улица Хълметна
стана градска тоалетна,
а пазара на площада ни Централен просто стана мръсен склад.
Изкривен от микрофилма,
ЦУМ вид на мазенце има,
а и колко неприличен, бе така театър МХАТ.

Да работиш без помощник -
я, е тъжно, скучно. - точно.
Врагът мисли, бе изкусен, - майстори фиктивен чек.
В Епифан видя таланта
късно вечер в ресторанта,
и смути, отби от пътя несъветският човек.

Епифан бе кръвожаден,
хитър, умен, плътояден,
за жени, а и за бира доза няма, без предел.
Тъй помощника в момента
бе находка за агента.
С всеки може да се случи - пиянде и мекотел.

Ето първата задача:
в три часа, край баня значи,
я по-рано, я, по-късно - там пред теб ще спре такси.
Влез ти вътре, вържи шофьора,
на крадец, прави се скоро,
след това по този случай ще тръбят по Би-Би-Си.

Облечи се ти по-свежо,
на изложбата в Манежа
до теб с куфарче ще спре един човек. Ще промълви:
„Вие искате череши?!“ -
„Да, отлично!“ му речете -
ще даде самун със взрив - при мен го бързо донеси.

„За туй, друже ми, пияно, -
на Епифан му рече само, -
ти с пари, ще си с жени и дом в Чикаго, и коли...“ -
Враг не знае, и глупак е, -
тоз, кому поръчва всякак,
бе чекист, разузнавач-майор, съпруг добър дори.

Да, в игрите тези, майстор,
бе самия Джон Ланкастър.
Но жестоко тук се мина мистър Пек прочут уви.
Обезсилен, и остриган,
той в затвора бе натикан.
А в хотела ни „Съветски“ мирен грък се настани.