Някак във гората в дрямка,
по хралупи влажни, листни,
в дупки, де борсуци нанкат,
тъй скучаем и въртим се.

И защо седим сковани,
скука и тъга да правим?
Хайде бе, братлета, само,
весело да се лигавим!

А - братлета бити сме,
печени и учени.
във блатата мити сме,
в ямите обучени.

Някак във гората в дрямка,
то ще праснем нещо само,
млад юнака ще го смаем,
гъделичкаме, терзаем!

Мътим и вода в реката.
Кости в храста ще поставим,
с пакостни шеги в играта,
весело ще поиграем!

Водни, горски духове,
вие много буйните!
Пеши да сте - тука е,
на коне сме - туй ще е.

Славей в окръг първи бивам -
ходя си така безстрашно.
А слугите ми такива,
става и на мене страшно.

Не привиквам към вампири -
много хитри са братлета!
Да и сам ще викна, свиря -
и душа в пети е леко!

Не боя се мърлички,
тук русалки всинките!
Кикиморки бързичко,
да играем в криенка!

Ти не чакай вече, помощ -
щом от дебри ще полазиме
и по пътя вече може
да се правят безобразия!

Спретнали ръкави както,
пътник във тъма ще давим,
в пясък ще свалиме, в блато
ще песъчим и ще смаем!

Пусто с клеветите там,
вие речовитите!
Сила таз нечистата,
в път със съвест чиста е.