Вода над нас брули
не наша вода.
От юли до юли
на времето плюли,
но щом ни открият -
локатори вият
за нашта беда:

Душите ни спасете!
Във стон сме задушени.
Душите ни спасете,
на помощ нам!
Нас чуйте от далеко -
как глъхне ес-о-еса,
душите ужас реже
на две сега!

И пукат аорти,
нагоре - без път!
Там вляво на борда,
там вдясно на борда,
там право по хода
не дава ни проход
рогатата смърт!

Душите ни спасете!
Във стон сме задушени.
Душите ни спасете,
на помощ нам!
Нас чуйте от далеко -
как глъхне ес-о-еса,
душите ужас реже
на две сега!

Но тук сме на воля -
за нас е света!
И мръднахме, що ли -
към мини, нагоре?!
"Нерваци поспрете!
В брега ще се врежем!" -
шепти капитан.

Душите ни спасете!
Във стон сме задушени.
Душите ни спасете,
на помощ нам!
Нас чуйте от далеко -
как глъхне ес-о-еса,
душите ужас реже
на две сега!

Изплувате заран -
е заповед таз.
Да гинем в отсека -
добре е на светло!
И с път не белязан.
Тъй смазан... Тъй смазан!..
Помнете ни нас!

Душите ни спасете!
Във стон сме задушени.
Душите ни спасете,
на помощ нам!
Нас чуйте от далеко -
как глъхне ес-о-еса,
душите ужас реже
на две сега!

Излязохме горе,
без изход - съдба!
ход пълен по верфа,
натегнати нерви.
В печал там е края,
на край и начало -
и вместо торпеда
летиме в брега!

Душите ни спасете!
Във стон сме задушени.
Душите ни спасете,
на помощ нам!
Нас чуйте от далеко -
как глъхне ес-о-еса,
душите ужас реже
на две сега!