Аз - "Як"-изтребител, с мотора звъня,
моя в небе - обител,
но този, който във мен седя,
той счита че, е изтребител.

"Юнкерс" във боя така подбих,
как исках бе бит от мен.
А този, който във мен седи,
ама омръзна съвсем.

Бях цял на решето в боя преди,
мен ме механик закърпи,
но този, който във мен седи,
във "свредел" ще ме завърта.

Смърт сее бомбардировач в аеродрум,
с бомбите дави,
и стабилизатор ти сякаш си чул:
"Мир и на дома ви!"

Отзад долетял е до мен "месершмит".
Отлитам, - аз съм ранен,
но този, който във мен седи,
таран ще направи със мен!

Що върши ги той, взрив ще стане наверно!..
И в пясък не аз ще горя, -
Пикиране скоростно аз ще избегна,
заповед ще наруша.

Тук - главен съм, отзад, ах - и нека горя! -
Моят водим що прави?
Там той задимя, и тъй кивна, запя:
"Мир и на дома ви!"

Тоз що, в черупката моя седя,
остана един в беди.
От лупинг направо ме вкара така -
той със пикиране влуди.

Той дърпа щурвала със двоен товар.
Ех, виж го, пилота-ас!
Отново го слушам, във боен разгар,
но туй е - последен шанс.

Покорен не ще съм и тук се кълна!
Добре - на земя да лежа.
Не чува ли как много пулса бесня?
Бензина - на нула кръвта.

Търпи го машината, но е с предел,
доколко тя ще го търпи.
но този, който мен беше повел,
лице във стъклото заби.

Убит! И накрая аз леко летя,
последните сили цедя.
В пикиране що ли?! Дълбоко сега,
не мога аз да се спася!

Досадно, че сам аз не много успях,
на друг да върви по-здраво.
излиза накрая и аз запях:
"Мир и на дома ви!"