Нож са твоите очи:
щом ме гледаш право ти,
аз забравям кой съм и дома без жал;
щом ме гледаш косо ти, -
то сърце ми режеш ти
с поглед хладен, сив и остър кат кинжал!

Що да крия - аз съм здрав?! -
сгъвам в шепи аз петак,
неотдавна бик с главата си приспах...
С теб живота да свъртя -
не подкова да строша,
а морално да те бия - не успях.

Я кажи ми ти кога,
аз съм бягал от дома?
Да се шляеш ти кога ще се поспреш?
От гаража съм дошъл,
език изплезил, без акъл,
из града бегом те търся, цял ден пеш!

Без крака останах, без...
колело си купих днес,
във страданията леко и добре...
Налетях на самосвал,
в "Пирогов" попаднах цял, -
да ме видиш там ти даже не дойде.

И хирурга, сив старик,
цял омекна и се сви, -
той шест дни там дълго раната ми ши...
Спря упойката почти,
мен боли ме до сълзи:
за кого живот рискувах си уви?

Ти не радвай се, змия:
скоро ще съм оздравял, -
и без схеми мъст ти чакай я от мен!
И аз точно ще река:
Със бръснача ти така -
ще си бръсната до голичко съвсем!