"Тесте свалете, господа, -
белязано тестето!
Той го смени нали". - "Кога?"
"Барон, вода пи нещо...

И с белег там валето бе!
Бароне, без дълга сте!
Тъй, самозванец, ваша чест, -
съм на услуги ваши!

Какво? От вас не чух апарт...
О не, така не следва!"
...Ала в туй време Бонапарт
бе вече минал Неман1.

"В средата не завърши, не -
върнете го брилянта!
Барон, виконт, така добре
станете секунданти!

Кажете, ако не съм прав, -
по-рано бе лъжливо!
Дуел с какво ще бъде, граф?!
Туй ваш е избор - живо!

Не ще получите инфаркт,
и в лазарет без време!"
...Ала в туй време Бонапарт
бе вече минал Неман.

"Да значи, ще избирам сам:
със шпаги, с пистолети...
Макар подхожда много вам -
със дамски амулети.

Кинжал... - Да можехте уви!.. -
Аз бих се с него често!
Но вие, искате, нали -
с белязани тестета!

Вам с карти не ще бъде пак -
очаква ви дуела!"
...Ала в туй време Бонапарт
бе вече минал Неман.

"От вас аз помощ, днес не ща, -
ще стана сам, умея!
И него пак ще призова,
дори да отрезвея.

Барон, мълчи! Виконт, не смей!
Тъма народна, спрете!
Да каже стария козел,
как подмени тестето!

На карти тайна - знак познат -
дуелът се отменя!"
...Ала в туй време Бонапарт
бе вече минал Неман.

"Но щом откажете нали -
кълна се - и прости се:
тъй брой, графинята уви,
от днеска за вдовица.

Макар шегите не търпя,
но ще беснея ето -
тогаз на графа ще гърмя,
ескюз ми, аз дупе́то!"

Не ще получите инфаркт,
да се сразите следва...
...Ала в туй време Бонапарт
бе вече минал Неман.

Виконте, може да сте смел,
животно във вас чувам.
И утре с вас ще е дуел,
дворянската ми дума.

Бароне, позволете днес
не падай, - как тъй може?
За всички вас аз имам чест,
но спи ми се безбожно.

Бе февруари или март,
път южен птици следват...
...Ала в туй време Бонапарт
бе вече минал Неман.

"...Ах, граф, простете ми нали -
поведох се безтактно, -
щях заем аз от вас - пари,
но не реших се някак.

Поисках ви ги насаме -
пред хора е неловко -
и тази сцена е от мен
бе шум и постановка.

Бе пролет този месец март,
път южен птици следват...
...Ала в туй време Бонапарт
бе вече минал Неман.

Потънал в дългове, не прав,
бъдете снизходи́телен.
Повярвайте, така е граф,
тук с мои извинения.

Изпих шише тъй сто по сто -
и с купа тръгнах бързо...
Глупак?! Ех как! Аз съм готов!
И тъй, сте с изстрел първи..."