Бе добър тоз Най-глупака - Простотия.
Де ли не го носят дяволите тия!
Но веднъж, за беля,
провървя -
и в съвсем чуждо нам царство го отвя.

Рев до Бога - не приятно
Простотия:
и не сядай ти обратно
на кобила,
Най-глу-па-ка!

На голямото поле - виж: трите стола, -
Най-глупака във дроба го уболо, -
горе - надпис: "За гост е",
"За князе",
а на трети - "Стол е само за царе".

На стол първи седна ето
Простотия,
щото чувства във сърцето
няма сила,
Най-глу-па-ка!

Само в стола се намести Най-глупака -
в миг слугите вино носят той да хака, -
Най-глупака в миг набра
сила вся -
елегантно ял с шега и в гуляй.

Попогледна, едно две -
с буйна сила
хоп на стол за князе
Простотия,
Най-глу-па-ка!

И сега така добър бивш Най-глупака
се усети - отговорен е мъжага, -
той съвети ще даде,
войска ще
и почти война реши да е.

После - още: грей ръце,
щом е в сила!
Хоп на стола за крале
Простотия,
Най-глу-па-ка!

Тук ръката се протегна към печата,
тук крещи и тук той тъпче със краката:
"Да си княз, да или
Господ си -
тук аз казвам и наказвам чу ли!"

Хора в тоз момент да са
то не било -
комплимент да кажат за
Простотия,
Най-глу-па-ка!

Но добър бе тоз самия Простотия -
и поиска той Закон за изобилие...
Само стола тез дела
не търпя:
като трясна - ясно, този излетя...

Озова се добър малък
Простотия
на сеното, както майка
бе родила, -
Най-глу-па-ка!