Те осем - нас двама - е сметката ясна
не наша, но в бой ще летим!
Серьожа дръж се! За нас тук ще е тясно,
без коз сме, но ще изравним.

Аз този небесен квадрат не напускам.
не цифри са важни сега, -
другарят щом удар в гърба не допуска,
то шанса е равен така.

В гърба ми е "месер", но дим го обвива,
напряга се, вие винта.
Не трябва им даже и кръст за могила,
в крилете им стига кръста!

- Тук - "Първи", тук - "Първи", - те там са под тебе,
пресичам им пътя сега.
Прикривам те! Скрий се ти в облака спешно!
Не стават във бой чудеса!

Сергей! Ти гориш! Уповавай човече,
и скачай сега с парашут!
Не! Късно - излезе ми месер насреща.
Прости! Удрям в челото тук.

Я знам че, там друг ще приключи с тях сметка.
а в облаци някак пълзят,
летят ни душите, кат два самолета, -
един те без друг не летят.

Архангел ни каза: "Във рая е трудно!"
Но щракна вратата - и Бог,
ще молиме Бога: "Впишете ни тука
във някой си ангелски полк!"

Ще моля аз и Бога, Духа и Сина,
тъй воля да я свърши той:
Другарят мой вечно да е до мен щита,
като във последния бой.

Крила и стрели ще измолим от Бога,
та трябва им ангел-ас,
но щом са те със изтребители много,
да впишат в пазители нас.

Да пазиш - е почетно дело тъй много,
да носиш успех на крила
Такъв, във живота наш бе със Серьожа,
във въздуха и на земя.