Не пиши ми за любов - не ти вервам аз.
И до гуша са делата ти минали!..
Чуй добре: тук от лавсан е материя, -
ако искаш, ще я купя, че бива я.

Водка аз сега не пия, ни капчица!
В икономия - не ям даже супа аз,
и защото ще ти купя нова шапчица,
и защото те обичам тъй, глупава!

Бях в балета: мъже булките барат все.
Пък подбрани булки, във пантофки белички.
Ето пиша, а сълзи капят и давят ме, -
ти не давай, да те барат тъй леличке!

А бика ни - първенец на изложбата,
Ала викаха, че сякаш бракуван е!
Но просветна им, и приза му сложиха, -
цял в медали той лежи, тъй кротува си.

И кажи на председателя: къщата
да покрие, да коси той тревичката,
да плодя крави не мисля тъй също аз.
Да хабя аз рекордьор? Пръст на всичките!

Да оправят и хамбара, туй чувай ти!
Ако Пашка се върти - спри го предателя...
С агронома да не си, крака счупвам ти!
Можеш пъти два - да си с председателя.

Е довиждане! В ЦУМ съм, за покупките
(като лавката, но нашата малка е),
че омръзна все да си с полушубките,
в сива рокличка с повяхнали шарките!

P.S.
Тук стои? парк на културата речния.
В него ходих и плюх само в урната.
Но ти не знаеш туй нали, там, зад печката,
и защото - тъмнина некултурна си.