Аз в Шере́–
метево,
ноември,
трети е -
Метео-прогнозата е зле.
И стоя, тревожа се,
блед, но добре сложен съм,
аз на преглед в митницата днес.

Да не горя - така стоях аз в края:
в мен алкохолец повечко лежи, -
а там отпред пребарват уругваец,
такъв със контрабанда все върви.

В космата гръд кръста виси, -
тълпата в хор ще ахне:
"Крака щом трябва му друсни, -
ти виж - и то ще тракне!"

И под корема точно: на -
май смешно, ала ето -
висяха ляти кръста два
от век петнадесети.

Ох, как той
жали се:
"Без закон!" -
пали се -
"Ще изпусна аз и този рейс!.."
Но Христос разпънати,
в пет часа го спънаха,
не политна в Буено́с-Айре́с.

Така ние с годините мъдреем -
сега нам кръста също трябва ни, -
на народа наш богатство това все е,
макар и - отживелица нали.

По-рано ние тук и там -
нелеко, а и леко -
в дар и икони, жития, -
със чек, а и без чека...

В сандъци гледа криво в прах
без ропот, с укор, скрито, -
изкуство древното от нас,
бе тука и - отлита.

С издълбан
зъб така -
там сълза
съра ля,
ала дръпна туй го митничар,
копна със лопатата, -
мраморната статуя -
само без гребла, но в ръста цял.

Опипаха търгаша тоз задморски,
тъй който подозрително е тих, -
И в джоба му смокините са толкоз,
в смокините - не семки - а триптих.

"Защо олтара, трябва ви? -
три рубли - не са множко -
в "Берьозка" руски сувенир -
хармоника, матрьошка!"

"Мир-дружба! Спрете огън в миг!" -
навира се кат в каса,
ненужни са, а нужни ли,
икони - папуаски!

Тежко е
с истински
контрабан–
дистите!
Тоз, лишен от статуята щом, -
малък, но присмива се, -
цъкна с зъб, тъй бива ли,
плюна - и отиде в Вашингтон.

Тъй добре, че бдително веч стана, -
и митницата търси туй с цена -
така че, златце в нимба да остане,
да не изчезне гвоздей от кръста!

И мъкнат - кой иконостас,
кой - кръстче, кой - иконка, -
тъй вяра в Господа от нас
те тихо вземат толкоз.

И в път далечен и съвсем -
навеки, и без лошо -
угодниците пускат все,
пророци - неохотно.

Лей се пот
в ручеи!
Цял съм в тоз,
случая -
слабо гледат в митницата мен, -
вярно, там на глезена
син кръстът извезан е, -
ала ще кажа, че е Кръст Червен.

Един молла триптиха скрил е в книга, -
да, контрабанда - туй е занаят!
В джоб среден пръст палците ми стискат -
за всеки случай - да не мине пак.

Араби днеска - ето на! -
Европата я стискат, -
ние в Шестдневната война
за тях тъй брахме риска.

При нас не идват ей така -
за туй мислете кредо! -
и возят нашия Христа
на среща с Мохамеда.

...Тук съм аз
сложно е,
тука са
рожбите, -
всичко мое - дело, и рода!
Ликове - другари са -
гледат ме те старите
и разбират ме от своя си страна.

Сега, кат в изтрезвител, просяк злобен,
събличат - срам - пред всички святи пък, -
и в мозъка мъгла, среден пръст в джоба,
кръст на крака - свидетели за съд!

Аз кръста трия, и кълна
съдбата си - и вкупом, -
но тук застъпи се сега
тъй шефа ни на група.

Той каза тихо, делово -
Ей, този не подвежда:
Така не пипайте го щом,
тъй само водка - носи той, -
другарят е надежден!