Горяхме ние в недоразумения -
за липси влезе той, а аз - за Ксения, -
бе любовта при нас, дойде раздялата:
Крещеше тя, така отпор ми даваше.

Но двамата награби ни чека,
и на: сега и двама сме зе-ка -
Зе-ка Василев и Петров зе-ка.

Живот във лагера не бе - тъмнина-тъмната:
все панти и крадци такива стръвните,
съвсем ужасно е с нас отношение
и доста странни са попълзновения.

Ала началството нехай - какво и как, -
а за началството - сме същите зе-ка -
Зе-ка Василев и Петров зе-ка.

Решихме ние - тъй да бягаме поискахме,
за туй че, дълго ние няма да устискаме:
Нас всеки ден ни бият тук злосторници,
лекарят пък ни вика за любовници.

И ето - бягство мислим, но сега
така сме още тези същите зека -
Зе-ка Василев и Петров зе-ка.

Години четири за бягството условия -
запас три тона бе от икономия,
черпака даже даде ни - такъв затворнишки
едно ужасно миличко злосторниче.

С него така вървим ръка в ръка, -
за дързостта ни пляскат братята зека -
зе-ка Василев и Петров зе-ка.

Ето на, ние в тундрата сме сирачета, -
и не по пътя, по пътечки крачиме.
Къде вървим - в Москва или в Монголия, -
Не знае той, мръсника, аз - пък повече.

Залез, казвах му - е в западна страна,
но беше късно: нас набара ни чека -
Зе-ка Василев и Петров зе-ка.

Тъй следва указ за полковника, за нашия:
и затова, че хванал е апашите, -
За него са - пари, орден по случая,
а той от радост все ни би по мутрите.

На нас тъй срока удължиха след това,
ето сега ние - сме същите зе-ка -
Зе-ка Василев и Петров зе-ка.