В защитени и дремливи,
страшни Муромски гори
във мъгли са нечестиви
страх във пътници се сви.

Вият с вой, че твои са
упокойници;
Даже славеи там са,
все разбойници.
Страшно, нали!

А в блата с дъх омагьосан
кикиморите са пък, -
гъделичкат те, скопосват
и на дъното влекат.

Дали с кон си, пеша тука си -
ще те лапнат те,
а в горите - само духове
тъй напаст е.
Страшно, нали!

А мъжа, търговец, война
щом в дремлива е гора
кой за що - пил много тоя,
и по глупост в храсталак.

Със причина ли са били,
без причина ли, -
щом погледнали са тия,
и загинали.
Страшно, нали!

От гора задморска идат,
дето е и същи ад,
бесовете зли такива -
себе си ще изядат,

Да творят колективното
зло после -
да споделят, пристигнали
опита.
Страшно, нали!

Там Разбойник-Славей главен
им устрои буен пир,
а от тях бе Змей триглави
и слугата му - Вампир.

Пият с черепи, в уста
камък турили,
по гробове в танца са,
богохулници!
Страшно, нали!

Змей Горянин дърво клати,
на Разбойника крещи:
"Хей, Разбойник, да покажат,
тук момите нещо си!

Нека духове да пеят,
в танц да са,
инак, вашта мама ще е,
знайте как!" -
Страшно, нали!

А Разбойник-Славей - тука
не с конците бели шит.
Свирна, писна, викна: "Мутра,
гад задморски, паразит!

Я без бой се изнасяй,
понасяй се!
И Вампира от нас ти
отнасяй го!" -
Страшно, нали!

Всички ревнаха, кат мечки:
"Натърпяхме тез лета!
Щом сме вещиците нещо?
Патриотки сме така?!

А бе кърлеж, жаден йощ,
ти набрал си се!
За жените наши още
ти жаден си!" -
Страшно, нали!

И сега старите хора
помнят минали игри:
Гръд в гръд бой бе на нечиста
помежду се тя изби.

Прекрати се навек
безобразие,
в гори ходи човек
без боязън е.
И не страшно, съвсем!