Да кова се вчера мина,
свърших цели плана два,
и пътуване в чужбина
от завода ме огря.

Много сажди мих под душа,
ям сушена риба все -
и инструкция послушах,
що там може, и що - не.

По-добре при тях е още
във бита,
да не върша глупост - общо
не това.

Даде той брошура важна -
да чета,
да не е живот напразно,
кат у нас.

Каза той като на брата
за чужбина много вещ,
за коварни демократи
в града полски Будапещ:

"Там пък те са с бит особен,
в миг не ще се разбере.
Ти пък тях, братленце, пробвай
уважавай ги поне.

Щом със водка са дебати -
ти туй знай:
не, братлета-демократи,
само чай!

От подаръци сурово
само - беж,
че, у нас добро такова -
колко щеш".

"Там в комфорта щом живееш,
ти пести, но не глупей,
номера въртиш ли тези -
само "сухо" - ще умреш!

В тази чешка Будапеща -
са такива времена -
я ти кажат: пийте, яжте, -
а пък може - никак на".

Ох, в Унгария кат в кино
на пазар,
ох румънки, ох немкини
много са!

(Демократките, авери
го твърдят,
от съветските не вземат
и петак).

"Буржоазната зараза
там, виж, ходи по пети.
Гледай и да не загазиш
в извънбрачни връзки ти!

Там шпионки с здраво тяло,
гониш ги - в прозорец са...
Казвай с делото кат цяло
сме го свършили сега.

А да действат - не направо
могат те:
прас в купето - и се правят
на мъже,

а самите с взрив отдолу
под корсет...
Провери, с какъв е пола
там съсед!"

Питам го: "Как ще позная,
ще я сбъркам аз така?
Да им бръкна под полата -
те плесник ще извъртят..."

Но инструкторът - е харен,
делови, не ще смутиш!
За чужбината коварна
все главата пълни ти.

Популярна реч, я бива
за невеж:
аз при българи отивам,
в Будапещ.

"Ако теми там възникват -
ти снеми!
С бой не трябва, щом не вникват -
обясни."

Аз по тяхно не разбирам,
не така, не таз страна.
Чук в ръце - тъй всеки бива
в образ свой да накова!

Но не съм аз агитатор,
аз потомствен съм ковач!
При поляци в Улан-Батор
аз накрая, не го ща!..

Спя с жена си, а не спи си:
"Дуся, хей!
Слушай тъй и без чужбина
се живей?

Аз тестото не съм тяхно,
бягам тук.
Аз по тяхному - е ясно,
съм без звук!"

Кат детенце Дуся дреме,
със накъдрени коси,
в сън тя казва ми навреме:
"Ти езика не чеши.

Що бе, Коля, много плах си,
с теб развеждам се, бе, ей!
Лета двайсет крак до крак сме,
и все викаш: "Дуся, хей..."

Обеща, не помниш нещо -
ти, така!
Мушама от Бангладеш ми
обеща.

Ти спести там малко рупии,
не шуми,
даже нищо да не купиш -
донеси!"

Аз заспах, прегърнал нощем,
Дуся нежната така,
в сън бе ризница и още,
щит и меч, че аз кова.

Там у тях е друга мярка,
зяпаш, - жив те папат те!
Все сънувах аз унгарки
със бради и пистолет...

И на Дуся мушамите
цветни - беж,
и шпионки упорити
в Бангладеш...

При румънци, воля Божия,
приютен -
казват те са от Поволжие,
като мен...

Туй са женските интриги:
мен изпраща - песен пей,
и изглади мойте ризи -
да се радваш, да се смейш.

Тъй до скоро, цех ковашки,
мил до гвоздей си съвсем!
Срещен план, и той изпраща
преизпълнен бе от мен!

Пихме ние - в аорта пищно
спирта бе.
Аз по пътя до летище
хълцах все.

Чувам в гръб отзад, пътувам,
сякаш лай:
"Ти защо ни нас напусна,
Николай!.."