И този бой не забравям сега, -
смърт тъй във въздуха вие.
От небосвода без шум е дъжда
падат звездите.

Пак ето тя падна, и аз си гадах -
жив да изляза от боя!
Бързо аз с глупава тази звезда
свързах живота.

"Кота вземи!" - на нас казват така,
и "Не пести патрони!"
Ето полита и втора звезда -
вам на пагони.

Аз го реших - май отмина беда,
и тъй, измъкнах се ето...
Но от небе лети луда звезда
право в сърцето.

Тези звезди - като риби във вир,
стигат за всички с лихва.
А герой бих бил, - без тоз смъртен пир
вече притихнал.

Таз звезда на сина си бих дал,
просто да помни...
В свода виси, и пропада звезда -
де се отрони?..