И душата и главата ме, боли, -
вярвайте, че аз не се преструвам.
Двеста бона са за който ме спаси!
Да опитам аз сам, ще си струва.

Трябва ми - де е вятър с мурите, -
Трябва ми, и всичко - интересното!
И цигари за всички за да пушите
и още добавка също - песните.

Дайте ми тъй глътка въздух другия!
Да роптая смея ли? Да, смея.
Мирис тук...В парфюма ли е? Чудя се...
Ще благодаря, кога успея.

Нервите в калай да са ми топнати,
свърши веч спокойствието виждам.
Вие, мои, нервичките опнати!
Живи щом сте, ще сте инвалиди.

И не гледайте че, устни стягам ги, -
думи щом излитат, така - зли са.
Тъй в тайга по чехли да избягам ли, -
някъде заровен - и да вия!