А днес е намислил княз Олег тъй вещ
щита да забий на вратата,
и тука притичва към него човек -
и нещо така му разправя.

"Хей, княже, - ни в клин, ни в ръкав шепти той, -
полека, че чака те смърт от кон твой"

Той тъкмо събра се да тръгне на път -
мъст на неразумни хазари,
в миг тук посивели влъхви търчат,
и още грозят с прегоряло, -

и казват те тъй ни в клин, ни в ръкав,
от коня смърт чака го просто така.

"Какви сте вий, откъде взехте се?! -
дружината хвана нагайки, -
напил си се, старче, - върви отрезвей,
и не плещи глупости разни

да казваш ти тъй ни в клин, ни в ръкав,
че чака смърт Олег от коня така!"

Е, общо те и не сечаха глави, -
Шега да си биеш с князете! -
и дълго дружината влъхвите би
и тъпка ги в ярост с конете:

щом, казват те тъй ни в клин, ни в ръкав,
че чака смърт Олег от коня така!"

А Олег вещ линия своя черта,
така, че там никой не гъкна, -
той влъхвите само веднъж спомена,
и то - саркастически хъкна:

Ала - не се плещи ни в клин, ни в ръкав,
от коня смърт чака го просто така!

"А коня ми тук е - отдавна умря, -
един само череп остана!.."
И Олег спокойно настъпи с крака -
в миг гине от мъничка рана:

Злата гадина го клъвна сега -
И смърт той приема от коня така.

...Влъхви, желаят да смажат уви, -
ала да ги слушат - не силно?
Да бе слушал Олег - щит още един
на врати цариградските вбил би.

А влъхвите казаха и в клин, и в ръкав,
от коня смърт чака го просто така.