Грях до грях простете ми
мои тежките,
край реката се родих
в ясла бездна аз,

И простете мое гърло,
другари, ех,
водка още ще нагълта,
и песни свои пей!

Ех, другари, тъй на!
Какво знаете?
Като псета глиган,
го терзаете!

Само че, глиганите в зори,
много силно люти са,
и те от апаши са по-зли
и като Малюта са!

Къдри ги простете тез
поределите,
ръце не чупете
мои белите,

И не бийте вие гърло,
другари, ех,
вам покорно после дърпат
от яма все!

Ех, другари, тъй на!
Ръце белите.
Като на хлапак са,
загорели те.

На ви тези нощи, къдри пак,
де с партньор ваш стария,
без катран бе и без халат,
даже без комарник бе.

Затова издъхна той
цял нажилен бе,
затова въздиша той
умолително,

Не давете вече гърло,
мои голите,
Гърло мръзна, гнило гърло,
упокойни сме!

Ех, другари, тъй на!
Вие туй знаете,
Мародери, мен така
разкопавате!

Знам аз в буря зимна как е
много силно лютата,
Жалко, че премръзнали сте,
вас в саван ще бутам аз!