Щорм цяла вечер, тук е все
те с кръпки пенени подшиват
на пясъка разкъсан шев -
аз отвисоко гледам днес,
вълни, главите си разбиват.

На тези що умрели веч,
съчувствам леко, но отдалеч.

Аз чувам хрип, и смъртен стон,
и ярост - не са оцелели, -
И още - дай такъв ти скок,
и сила взел, пробий заслон -
глава разбий във цел ти!..

На този щом умрял е веч,
съчувствам леко, но отдалеч.

Ах, гриви бели - сте съдби!
Пред смърт те сякаш хубавеят,
за бой кога зоват тръби,
летят вълните и трепти,
щом чупят шиите си в нея.

За тези що умрели веч,
съчувствам леко, но отдалеч.

А вятър бие в гребен все
и гриви с пяната раздухва.
Преграда тъй вълна не взе, -
там някой крак ще подсече -
и кон в умората ще рухне.

На него щом умрял е веч,
съчувстват леко, но отдалеч.

Ще дойде моя ред така:
Мен гонят в края, в гръб ми духат.
Беда - предчувствие в душа, -
За мен кога разбих глава -
а също хребета ще счупя.

На мене щом умрял съм веч,
съчувстват леко, но отдалеч.

Тъй много те стоят - век е
на брегове - да гледат бива,
внимателно и зорко, все
как други редом във скала,
глави и хребети разбиват.

На тези що умрели веч,
съчувстват леко, но отдалеч.

Къде в мрак кашалот така,
е скрит дълбоко в морско дъно
се ражда, вдига в миг една -
невероятна е вълна,
в брега се спуска бързо тя
и тез що гледат ще погълне.

На тези що умрели веч,
съчувствам леко, но отдалеч.