Лукоморе няма, на,
и дъба е без следа;
за паркет става дъба, -
няма на:

Щом излезли от маза
здрави типове в гора,
те насекли са дъба
за гроб да.

Живей се чудно във дома
на кокошите крака,
но яви се тъй за страх
развейпрах;

Той юнак добър е бил, -
боен подвиг сътворил:
Баба-вещица напи,
дом гори!

Ти чезни, чезни, тъга
тъй у мен в гърди!
Предговор е в приказка, -
тя пък предстои.

Ходи вярно тук котак,
щом надясно - пее как,
щом наляво - извъртя
вица пак;

Но пък учен кучи син
със верижката в "Торгсин",
от получено - един -
в магазин!

Тъй веднъж за божи дар
той получи хонорар, -
в Лукоморе е нагар -
на хектар.

Но обаче не вървя,
пише, спасен от Божи гняв,
за татарите, котак
мемоар.

Ти чезни, чезни, тъга
тъй у мен в гърди!
Предговор е в приказка, -
тя пък предстои.

Богатири трийсет три,
тъй решиха, че уви
пазят царя и море
пусто те.

Всеки взе участък да,
и с кокошки там седя,
пази своята мера
без дела.

И насякал зелен дъб,
дядко прави къща пък,
и с околните е тъп
груб е пък.

И руга по цели дни
морски дядко тъй нали,
и макар с участък свой
в Москва той.

Ти чезни, чезни, тъга
тъй у мен в гърди!
Предговор е в приказка, -
тя пък предстои.

А русалка - ето на! -
чест недълго пази тя
Син роди пък, щом можа,
ей-така.

Трийсет тримата мъже -
не желаят туй синче:
Син на полка ще да е
считат те.

Там един маг бърборан -
лъжлю, малко смехоран -
по женски струни той сега
заигра:

Аз русалке, любя те
и с детето вземам те...
И тя тръгна в негов двор,
във затвор.

Ти чезни, чезни, тъга
тъй у мен в гърди!
Предговор е в приказка, -
тя пък предстои.

Черномор брадати спец -
лукоморския крадец,
той Людмила сви хитрец, -
вече век!

Ловко ползва, тат уви,
че, той може да лети:
Я си зяпал, - хванат си
ти се скрий!

Самолетният килим
е в музей и не е в ход, -
любопитен е народ
на тълпи!

И не бои се стар козел
мацки тъй и тъй краде.
Ох, по-скоро да се спре
болест е!

Ти чезни, чезни, тъга
тъй у мен в гърди!
Предговор е в приказка, -
тя пък предстои.

Няма сили и нали, -
там Вампирът недопи,
и Вампирката той би
и сумти:

- Рубла дай ми, инак бой,
аз къщовник, или кой?!
ако не - пропивам го
туй длето!

- То ли ягоди не са? -
пак Вампира там крещя. -
А кори колко кила -
много да?

Тъй се пъна много да,
все на теб да угодя,
стискаш рублата така,
ах, въшка!

Ти чезни, чезни, тъга
тъй у мен в гърди!
Предговор е в приказка, -
тя пък предстои.

Невидяни зверове,
дивеч всякакъв тук - не:
Ловци много тука бе
с пушки те.

Не секрет е значи да:
Лукоморе няма на.
Всичко що поета пя, -
е лъжа.

Хайде, отстъпи, тъга,
рани - не в сърце.
Щом не ще е приказка -
значи, глупост е.