Аз бях и слаб и уязвим,
трептящо съществото ми,
и вътре в мен така кърви -
терзан съм вътре зло, -
И, сякаш в пошло попури,
огромно чело се откри,
отвътре то се озари
със силно недобро.

Но властно вдигна се ръка:
"Лежи с лице в стена!" -
и ето мачкат ми ребра
на мазния диван.

Зад маса главния седи,
въздиша той свирепо,
заведе за мен нещо си,
приличащо на "дело".

Там в палци тънки, здрави бях,
Гръклянът смешно заигра,
натискат в сплит, след туй в стомах,
в дроб черен - тоз горкия.
Когато мачкаха ребро -
аз виках щом отвътре бият!
И с кръв хрипти това перо
в невинната хартия.

Полубълнувам и в праха
събличам се така, -
злобно приготвя ми игла
нестарата сестра, -

И от косите до пети
по тяло ужас вие:
Щом тук ме боднат то дали,
аз в сън ще се разкрия?!

Той се потруди над корем,
и смаза череп даже хем,
а после с бант спря кръв съвсем,
щом мишци стегна ги.
Аз, я да писна, но се спрях, -
и устни сухите закрих, -
а той пъхтя, криви се чак,
ликуващ, пише си.

Той в бяс познат - така върви, -
но тук ще закрещя:
"Какво ти пишеш? Покажи
секретните неща!.."

Помощник - бивш е психопат -
той китките ми върза, -
помръкват, сложени в долап,
пристрастни сечивата.

Мачкан и бит, но с лют съм нрав,
мога - така, мога - едва, -
но тук смиряват, спират - да,
аз вехна и скучая.
Лежа аз, гол като сокол,
А главен смърка зад бюро -
все нещо пише в протокол,
без аз да отговарям.

Не, трябва сили да спестя,
а уморен и слаб, -
пети щом палят за смеха,
не ще да издържа.

Държа си нервите нащрек,
Но чувствам се неважно, -
напъхват в гърло черво все -
изплюх го аз обратно.

Аз взет съм в преса, в клещи взет -
по мен пълзят, суетят се,
да знаят всичко искат те,
и всичко да го пипнат.
Тук и минути пет не са,
душата вадят и кривят,
и ще я късат и мърсят,
ще плакнат и изтискват.

"Ти дишай с дъх дълбок в уста!
издишаш, - си умрял!" -
"Туй издъхни - при вас така
не си ти оцелял!"

С пресъхналата си уста
се зъбя: "Ред ти гледай!
С мен този номер - не така,
другарчета-братлета!"

Загасят лампи, дават газ,
дъска гори там в този час, -
и гной с окото плискам аз,
бълбука и трахея.
Той озверя, и бе в екстаз,
за нещо мъкнат даже тас...
Това видях го някак аз, -
но филма бе трофеен.

И зад гърба минават те
бодат доде съм гол...
"Бодете, кучи синове,
но дайте протокол!"

Аз даже в колене седя,
към таса чело давам;
Аз искам и заплашвам тях,
с молби се унижавам.

Но тука здраво вързват бант,
с горелката ще ме горят,
от вещицата рижа знак
със бича си корав.
Тъй-тъй те свое вземат тук!
А аз гадая, стар съм шут:
Кога с прът разкален мен тук -
сега или след час?

Топи се край и полися,
гореща пот се ля, -
Звън бе - и гарван долетя
на бели рамена.

И гарван викна: "невърмор!" -
доволна, хитра гад е, -
напомня в морга щом
е вход де мъчат в зала.

Опашка слабо аз въртя,
макар и глупав, прост за тях:
"Хей! За разпит тоз така
ще имате вина!
Как вие сте по имена, -
така бе в стари времена!
Но протокол от разпит нам
за вас ще е дълга!"

През рамо косо гледам аз,
това, що пишат там:
"Не ще подпиша туй за вас,
дорде не прочета!"

Гръб нечий жълт ме в миг насви
и казва безпристрастно:
"Тука ваш подпис не важи -
на нас, без него ни е ясно".

"Сестричке, мила, нямам страх -
не ще се трия и мълча,
аз протокол ще отрека
при среща с адвоката!
Не казах нищо аз за нас,
не предадох никой аз, -
кажи на всички дето знам:
За тях съм още брата!"

Мълви, тъй слага той черта:
"Чети, и, замръзни!"
Погледнах що е писал там,
латински - са едни...

Проклет си страх, за туй чезни, -
кръг, нули в глава и в мозък:
От тях тъй просто се откри
на болест диагноза!