Като снега през зима чиста бе.
В кал по самури - ти вървиш - по право...
Гори писмото моите ръце -
във него е мъчителната правда...

Не знаех аз: скръбта - е само маска,
и маскарада свърши се сега, -
да, този път аз претърпях фиаско -
последно е, надявам се това.

Помислих, че съм с преброени дни,
и лоша кръв във вени се бе ляла, -
като змия, ръка писмо държи -
през палци лей отровна изневяра.

Страдания, агонии не зная,
и срещен вятър трие ми сълзи,
коне обида стига не до края,
не мете хала моите следи.

Назад, оставям спомен много дал,
неприветливото небе за мен,
с дъх теменужен, с карамфил незрял -
сълзите се размесват в сняг стопен.

Москва не вярва в сълзи и сълзички -
да вземам няма нищо, но нищо и ще дам, -
и мене срещат новите двубои всички -
и все за мен победата е там!