Билета ти, вагона там.
Вид най-добър само за тебе е сега:
Ще видиш сън, ти в цветен рай -
не спряло века три е киното това.

И отпечатъци нали,
снети преди, без контрабандата е то.
Кат херувим стерилен си,
а втора класа - не лукс е, ама е с бельо.

И ето случва се това предричано.
Отива влака в небеса - щастлив му път!
И как тъй искаме, как всички искаме
не смърт да срещнем - просто само сън.

Перона земен... Не скърби!
И не крещи, - за вопли наши глух е Той.
Един от нас е в рай нали,
ще срещне Бога - ако има някой Бог.

И Господ ти го поздрави,
а позабравиш ли - то нищо е съвсем.
Малко лета остават ни,
с шеги и както е положено, ще мрем.

И ето случва се това предричано.
Отива влака в небеса - щастлив му път!
А как тъй искаме, как всички искаме
не смърт да срещнем - просто само сън.

А в рай не всекиму е дадено да спи,
ама тук ние нещо си творим поне:
Във песен, в бой... Аз пея си,
други - обичат, трети - с обич са в сърце.

В нищо като нас - без съня -
са синове, внуци на внуци, века три.
Бог да не дава нам война,
правнуци тъй ще ги оставим без искри.

И ето случва се това предричано.
Отива влака в небеса - щастлив му път!
А как тъй искаме, как всички искаме
не смърт да срещнем - просто само сън.

Да плюеш ти, щом все така:
Тъй, симпатяга, вечeн кeф приел сега.
За мен такава е цена
не бих я дал за библиотеката добра.

Разбужда ни там някой тип,
ще пусне в свят, все без война е, болка, рак,
и победен хонконгски грип...
Ти на готовичко - щастлив ли си, глупак?

Така, прости. Звънец звъни.
Щастлив ти път! Пази се ти, там от беда!
Щом Бог е там тогава ти -
все пак спомни си, и му поздрави предай.