Няма да повярвате, не ще ни разберете -
В космоса по-страшно е, от Дантевия ад!
По пространство-времето бръмчим на звездолета,
кат от хълма по задника си там,

От Земя до Бета - осем дни,
А до Епсилон, я ги сметни,
не броиме, да не мръдне ни ума.
Вечност и тъга - довлечени!
Четем Киплинг - тъй обречени,
а навред космическа тъма.

На Земя четяхме фантастически романи
за възможна среща с извънземни същества.
Ние не помним заповеди десет тез съдрани,
не струват срещи с ближни ни пара!

От Земя до Бета - осем дни,
А до Епсилон, я ги сметни,
не броиме, да не мръдне ни ума.
Вечност и тъга - довлечени!
Четем Киплинг - тъй обречени,
а навред космическа тъма.

От сълзи, мечти празни с ваксини сме готови,
и от болест лоша и от бесни зверове.
На взрив от космоса ний плюем на свръхнови -
На Земя по-весело ни бе!

От Земя до Бета - осем дни,
А до Епсилон, я ги сметни,
не броиме, да не мръдне ни ума.
Вечност и тъга - довлечени!
Четем Пушкин - тъй обречени,
а навред космическа тъма.

Ние не разбираме симфонии и фуги,
вместо в барокамера, в пандиз е тишина,
изпитания преминахме на мощни центрофуги -
нас живот въртя, и все в дъна.

От Земя до Бета - осем дни,
А до Епсилон, я ги сметни,
не броиме, да не мръдне ни ума.
Вечност и тъга - довлечени!
Четем Киплинг - тъй обречени,
а навред космическа тъма.

Миналия, земен не ще видим небосклона,
и ако повярваме на учени така,
ние докато тъй се завърнем - то по техните закони
на Земята биват сто лета.

Тоест смях ще има за какво -
на Земя страх щото няма го!
На Земята без пандизи и дворци!
На Бога с надежда, вярвали,
но сега тъй знаем - няма го
от днес, винаги, вовек нали!