Аз кърша плещи - зрители не палят се,
мълчание в очакване тая.
Какво от туй съперник - Джонс ли, Крамер ли, -
рекордът вече в джоба ми стоя!

Решено, със поръчка договорено, -
и струва се, след него ще летя.
Чукохвъргач съм аз - това не сторвам го:
да мятам чука казват - чук хвърча.

Ех, жалко че, тъй мятам го в Италия, -
бих хвърлил чука леко у дома -
ужасно там далече, в разстояние,
добре веднъж - завинаги така.

Аз бях ковач, ковах на наковалнята,
мечтах когато стисках чука си в ръка:
Да хвърля на такова разстояние,
така, че него - никой не видя.

Против съм възхищението вечното,
но, не ще е година, за мен мечти -
аз чука да го джасна там в далечното,
и съдия с търсач псе не откри.

Така сега, и всички са в очакване
аз пак го метнах, сам си аз вредя, -
ужасно там далече, в разстояние,
В какво успеха се таи сега?

Около мен с кореспонденти пълно е.
"Помагат ми, - така ще им река, -
да вдигна се по стръмна, спортна стълба е
там колектив, треньора и рода".