Ти побързай - грифон над страната кръжи!
Във обител е твоя - в гората - напролет при теб!
Чуваш - шумно земя под краката трепти?
Виждаш - плътна мъгла над полята лежи? -
тези капки роса кипват в злоба наред!

Злобата - в бухнал там бъбрек гнети се,
злобата - в нас затаено кипи,
Злобата - после през кожа протича,
пали тя наши глави!

Погледни - що са рижи петната в река, -
в страната реши реда зло да сее.
Ръкоятка на меча хладнее в ръка,
отчаяние бие, пулсира в глава,
и прелива сърцето от злобата все!

Злобата - млади лица изуродва,
злобата - проси се тя от брега,
злобата - иска да пие, да пробва
черната кръв на врага!

Да, нас злобата в плен сега хвана уви,
но не злоба извежда от плена така.
Но не сляпа, не черната злоба нали, -
ще изтрие свеж вятър сълзите в очи
справедливата, истинска злоба сега!

Злобата - пий, със препълнена чаша!
злобата - иска тя изход, да чака умей.
Но благородна е злобата наша
редом с любов щом живей!