Заровени в паметта за векове
лицата и събития във дните,
а памет - в дълбок кладенец зове.
Опитай погледни - а то съвсем
лицето - все неясно ще се види.

А лъжа и истина къде са
казва само безпристрастен съд:
Тъй че, леко с миналото, леко -
не трошете глинения съд!

Припомня се понякога и странно
тази фраза уви -
във войната сапьора греши само
път един.

Лениво ровят в минало едни,
а други неохотно ще да знаят,
а третите - не спомнят си уви -
а миналото кат имане лежи,
което не ще го не разкопаят.

Поток години ги отнесе
верните посоки, - в път стрелки
много просто в миналото често -
не намираш пътя назад ти.

Припомня се понякога и странно
тази фраза уви -
във войната сапьора греши само
път един.

За туй не ги вини - почакай ти:
Хората имат винаги причини -
не крият, да забравят щат нали, -
в сянката още все лежат уви
забравени ръждясалите мини.

Във полето минно да копаеш -
бива, но без грешки - и така
щом там сгрешиш, то просто знаеш
никак не си струва таз игра.

Припомня се понякога и странно
тази фраза уви -
във войната сапьора греши само
път един.

Щом допреш - стрелка ще полети, -
а нервите на хората поддават, -
ще бъде взрив, и стрит си в миг...
Но, може, мина бързо се откри
ще извлекат до взрива детонатор!

Спи земя спокойно под цветята,
но намират мините в недра -
По-далеч от хора тях взривяват
щом са взети във веща ръка.

Припомня се понякога и странно
тази фраза уви -
във войната сапьора греши само
път един.