На В.Абрамов
Пътят раздели се изведнъж пред нас:
Eдин - на север, а друг - на запад, -
аз тъжа, другарят тръгна в час -
внезапно, внезапно.

Замина, - не се губи толкоз
за хора сега.
Не знам за други, вяра в мен е много,
вяра в другар.

Такова време - не върви,
следи, души - тях мете вихрушка,
и да ревеш и каеш - лошо е уви, -
другар няма тука.

Замина, - не се губи толкоз
за хора сега.
Не знам за други, вяра в мен е много,
вяра в другар.

Щом другарят върне се назад
«Туй грешка бе» - ще рече усмихнат,
гледаме на миналото пак
с усмивка, с усмивка.

Замина, - не се губи толкоз
за хора сега.
Не знам за други, вяра в мен е много,
вяра в другар.