Ти в пътя - живо! Не?! - То в гроб легни.
Да! Избор небогат пред нас ще стане.
В живот със мъка тъй обричат ни -
и да е точно със окови приковани.

А някой си побърза с вяра там -
повярвал без да гледа, без ум той е.
Това живот ли е - щом си скован?
Това нима е избор - във окови?

Коварна е оказаната милост -
отвара на безумни вражалци:
От свои смърт - зад камък се е скрила,
отзад - пак смърт, от чужди се таи.

Отича тяло, спря за миг душа,
пешки подставени - мълчиме ние,
в стъклото челно, мръсно нас така
гледа и зъби се позор в усмивка крива.

Ако оковите ни разковат -
тогава ние гърло ще душиме
на този, който нас ни прикова
тук към живот прехвален със вериги.

На нещо се надяваме нали?
Не по зъбите, ако целта ни стане?
Защо да чукаш в райските врати
със кокалче по скобите ковани?

Да се спасим ни дават този ход,
цена такава е за тази смяна:
на дълъг сме осъдени живот
и през вина, и през позор, и през измяна!

Но струва ли живота таз цена?!
И пътя ни не свършва тук! Спокойно! -
и настрани от истинска война
където можеш да умреш достойно.

И рано нас до блатни лиги смъкват -
на гнилото не свили сме гнезда!
Не ще умрем в живота си със мъки -
добре щом с вярна смърт ти оживя!