Само лед на земя, само лед,
и година е пълно, навред,
сякаш няма ни пролет, ни лято.
В нещо хлъзгаво е тя Земята,
хора, падат, трошат се във лед.

Облетял си планета дори,
не докосваш я даже с краката,
ту един, ту друг пада уви
на повърхност, а там - лед нали! -
със ботуши го стъпкват ратно.

Само - лед, огледален лед пак,
на пързалка с деца не прилича.
Може - мина, не пада звера...
Само лед! - и тогава двукрак
също в четири крака пълзи там.