Това е входът главен тук,
да молят - по-добре да пукна, -
през черния съм аз без звук,
а през прозорец просто духвам.

Не ще вкарам аз в гроб всички я,
ала вчера мене, топличкия -
(и по-лошо изпрасквам се аз), -
оскърбиха ужасно там.

В пияна мутра се изплюх,
с лице обвито със завеса,
аз през стъклото право - бух
в прегръдка милиционерска.

Така мене - кървясалия,
всенародно възнасяния,
както бях аз с амбиция
ме довеждат в милиция.

Така с юмруци повален
ме понаритаха с краката,
и яка глоба бе за мен -
защото аз похулиганствах.

След това - мен превързания,
несправедливо завързания -
Сърцеболни другарчета
ми постлаха диванчето.

Събудих се - а бе тъма, -
успях да спя, а и отдъхнах -
прозореца го гледам там,
прозорец със железни пръчки!

Така аз - патентования,
и към всичко подготвения, -
тези пръчки печалните
вкарват в бездната жалната.

А рано сутрин - ей така -
от слабост аз се клатя, ставам, -
и през вратата минах... Да! -
...и в себе си се аз съмнявам.

В света - тихо, безветрие,
тишина и симетрия, -
на душата ми - тягостно,
и живея безрадостно.