Израснах в ленинградската блокада,
тогава аз не пих и не гулях.
Видях аз как гори в огън Бадаевския склада,
и за парченце хляб в реда стоях.

Граждани смелите!
С дела какви успели сте,
кога градът умрели не брои? -
с червен хайвер си поркахте,
а аз броях махорката
с угарките примесена и с дявол знае си.

От студ там даже птици не летяха,
крадецът няма нищо да краде,
родителите ми в таз зима ангели прибраха,
а да не падна - беше ме шубе.

Бе пълно със профили
на гладни и дистрофици -
гладуват всички, даже прокурор.
Там във евакуация
четяхте информация
и слушахте по радио "От Совинформбюро".

Блокадата държа се, даже много,
но врага свой народът ни разби, -
и да живеем вече можеме спокойно,
но пречат ни отрядници нали.

Мило казвам на последните:
"Граждани със лентите!
С лапи във душата да не сте!
За ваш живота личния
и непатриотичния
знаят вече органите с проф-съ-ю-зи-те."