С капитана говорят в ден този на "ти",
шкипер с юнга се мери в таланти;
те изправят гърба, бинта късат дори,
и беснеят матроси по ванти.

На ума ни врата
скъсва панта сега
и в мираж е брега,
в покривало земя,

обетовани, тези желани -
на Колумба, и на Магелана.

Само аз брегове
и не виждам земи -
с девет възела днес
аз заседнах дори!

У юнаците вси -
с благородната цел...
Но накрая дори -
аз заседнах съвсем.

Тръгват кораби - моите братя, по флот, -
по - чувствителни - слюнките глътват.
И без мене те в поход велик са на ход,
и платната им в поздрав потръпват.

Аз и време и случай
безбожно кълна,
че синчетата вкупом
мен хвърлят сега.

Само дават два залпа - и харно! -
От Колумба и от Магелана.

Пия пяна - вълна
тя не стига в уста,
и от палуба там
гол е борда така,

А страните ми кални -
таи не таи, -
тъй се радвай на язви
на раните ти!

Ето дупка в ребро - от гюллето следа,
тук следи от тарана, и даже
е от куките белег - един там пират
моя хребет строши в абордажа.

Килът - стар и неравен
китарен е гриф:
А корема разпра ми
с коралите риф.

Аз задъхвам се, гния - така е:
и соленото гние - това е.

Пий кръв вятъра чак
той през дупки снова
от кърмата до бак, -
да ме свърши желай:

Аз под него стоя
цял е ден до нощта, -
гвоздей в мойта душа
той забива сега.

И гуляе, обръща крака на глава
гост неканен е в моя утроба, -
да се дави от вино той в трюма сега
аз заседнал изригвам във злоба!

Аз разбрал съм го много,
като гонен звяр,
и не вятър със злоба
ми е нужен сега.

У мен мачти - ръце са крехки,
И платната - гръд старческа - вехнат.

Ще е чудото осмо -
добрият прибой
мие тялото мое
с вода жива той,

Море с божа роса
то табуто прибра -
ще издуе платна,
сякаш жили в чела?.

Ще догоня аз своите, ще им простя
на забравила мене армада.
И командата своя ще взема аз пак:
Щом без злоба съм към екипажа.

Само няма уви
място в строя нали.
Ти корвета поспри,
без шега - свий се ти!

Как така - аз съм брат,
тъй спасен от беда...
Ти фрегата, път дай, -
да ни стигне вода!

Докъде сте дошли:
Да се махна дори?!
Щом заседна за миг -
път аз нямам нали?!

Разредете реда,
тъй сме кораби да, -
ще ни стигне вода,
ще ни стигне земя,

обетована, тази желана -
на Колумба, и на Магелана!