На родители дал Господ сина кротък:
Да се люля сина в лодка - закон
Роди се мореплавателя самотник -
сам люля се, боледуваше той...

Не с години, с дни расте - туй е точно,
но от люлката той вече дерза:
В мореплаване се готвеше самотно,
пеленката той скрои на платна.

...Пред носа ни - само вижте! - бъчва просто,
просто яхта, просто плот, просто - не:
Ти прости мореплавателя самотен,
че той праща ти салют и привет!

Ох, задръжка не добра е, братоци!
Плюйте вси на кораб три пъти пак:
Във море - мореплавателя самотен,
на земята е кат чер котарак!

"Откъде сте? Давай отговор, и точка!
Не сте паднали тъй от небеса?!
Ние чели сме, че някакъв самотник
във триъгълник Бермудски умря..."

"А лъжа е до реда краен - точка!
И простете ми за туй че съм груб, -
аз там плавах, извинете ме, самотен:
Не триъгълник е той, просто куб!

Бяха бедствия - трошат съдове точно!
Бети беше - ураган - всичко там, -
така днес мореплаватели самотни -
от летящите чинии ядат!"

Той добави вода вряща в планктона...
Как го дава: малък е, но успял!
И яде деликатеси самотен, -
а такива - никой наш не бе ял.

Сподели - по глътка пие той нарочно,
тъй и капка да не падне на брада, -
ти прости мореплавателя самотен,
философия развил на вода.

"Не изкуствената ли облицовка
сте облекли, вие друже така?
Предпочели мореплаване самотно
тъй пред нашите общества?"

Той отвърна: "Право сте вие в точка!
И на сушата не стиснах ръка:
В море плавах много дълго и самотно,
аз за хората, моряци скучах!"

Чуем нещо и веднага с ред точен,
нещо ние видим, - хоп негатив!
Тъй е снет мореплавателя, самотен,
се превръща - фотография в миг.

Ах, да имаше и хумор малко още! -
скучни сме, земя не щеме съвсем, -
Брата ни мореплавателя - самотен -
някак си ние да го развлечем!

Пред тях да е без прегради и котви,
и по пътя без спънки и шубрак!
Жалко рядко ще го срещнеш - самотен, -
не приличащ е на други чудак!