Крадец бе шута - краде минути -
тъжните минути там и тук -
Грим, перука, други атрибути,
бе за други шутове от шут.

В цирка светъл между номерата,
тъй полека, тихо между нас
се явява клоун в тъмнината
някой път със шапка на глупак.

Глезен ни е зрителя наш много -
чака смях той, да избухне в мощен вик,
и крещи: "Нима това е клоун!
Щом е клоун - нека е смешник!"

Ето ние... Ние тъй мърморим:
"Щом си на арена, ни разсмей!" -
в туй време тъгата ни той гони
от душата измъква я за ден.

Двадесети век - все е нарочно:
Имаме световен ние цирк, -
Клоунът, е много мрачен точно -
не е весел клоун, не е жив.

А той сякаш във вода е гледал,
в светлината, нагло, тъй обра
тъга в джоба вътре, и от преден
и в души, облечени в сака.

Ние после се смяхме гръмогласно,
пляскаме, и дланите трошим.
Нищо смешно той не прави - ясно -
мъката ни, той от нас укри.

Само - и бърбори и тъй гъква, -
мима тъжен става без покой:
Затова товар на чужда мъка
той по навик счита свой.

Печал тежка, чувства още мима -
светлината сгъва шута в кръг, -
правеше горчиви пантомими,
по-дълбоки бръчки всеки път.

Но тревоги наши и несгоди
той ги черпеше така от нас -
болки облекчи ни наши много, -
за защита - той не взел запас.

Ние май без болка и във смях ли,
весело за наши времена:
Ах, как нас прекрасно са ни крали -
взеха туй, що пречеше на нас!

Време! Колена разби без време,
тръгва той замислен като в сън.
Рижият бе царят на арена,
а и зад пределите - навън.

Злото наше геният отнесе
зад кулиси - смеем се... защо.
Тук - мигове в роя си понесе
в него се събра така в едно.

Гаснат в лампи хилядите свещи.
Барабан гърми - и тишина...
Твърде много той качи на плещи -
нашето - и счупен е гърба.

Зрители - и хората там редом -
мислиха: той срути се пиян...
Шута в пантомимата последна
заигра се - и я преигра.

Той застина - тъй, не зад морето -
Уморен, край нас, прилегна той, -
с мъка клоун се напил гореща,
и не сметнал сили в този бой.

Крача аз напред неукротимо,
но склоних пред него аз глава.
Този трик - не беше пантомима:
Беше смърт - царица на игра!

Да, крадец, и срязал пътя глупав
и по нощи не краде коне.
Шут умря. Той все краде минути -
тъжните минути на човек.

Много от нас хвалят само:
Ще живеем тъй! - не дават те,
Шут отзад прокрадва се тогава
тихо и безшумно - на ръце...

Гине, вятър духна го - накратко!
Или бе шегата на чудак?..
Само шапка му измислих, - шапка, -
бе без шапка този клоун пак.