На В. Туманов
Бе вазиране1 - знак -
нагло, с глупост съвсем, -
пред стражаря - простак
и - с главата напред.

И разскачаха двама,
смъркат в такт, в своя бяг,
пред конвоя на длан са
и до пояс в снега.

Полегнал строй в реда е образцово,
трионът "Дружба" стар - там запищя,
и осени знамение оловно
от сепнатите кули три дула.

Всички пльосват завчас,
и с носа са в снега,
а беснеят зад нас -
ох, копоите два.

Девет грама горещите,
как е тясно в дула!
И на мушки се блещехме,
вцепенени така.

А до брега да стигнем - вече цел е,
ала решено в кулите за бой:
Там у стрелците взети сме в прицела, -
и смешно просто, и мори покой.

Ох да видя сега,
с кой отправих се в път,
с кой бе риск да умра,
с кой кроежът бе пък!

Май не виждал съм никак...
И едвам се съвзел -
аз хриптя: "Как ти викат?
По какъв си ти член?"

Но късно: бе зачеркнат от куршуми
на кръст - в тила, във пояс, два в гърба.
Ще се спася ли? - бягах аз безумен -
и даже него в смута не видях.

Аз - към него, чудак:
И защо, ти се спря?
А пък той - на страна
стели мозък в снега.

Аз потръпнах! - и грейка
в миг изсъхна сега:
Здраво бий трилинейна2, -
както е на война!

Като за гръд, държа се аз за камък:
Кога са псета близко - ти се спри!
Земя с езици лижат много гадно,
облизват мозък, пръскат се за миг.

Приповдигнах се аз,
на света разлютен,
и агенти - видях
вече чакат ме мен.

Ритат труп: "Мъртъв, гада!
Без файда този път:
Дават рубла за хванат,
а пък нищо - за смърт".

Един зад друг вървяхме пред бригада,
След туй - във прохода, отупват сняг:
Те са обратно в зона - за награда,
за бягство - аз с присъда нова бях.

Отначало груб бях,
а пък после се спрях.
Мене би взвода цял -
умори - пъти два.

С онзи свят плашат пусто,
светове - с палка са:
Праснат там - аз съм тука,
праснат тук - аз съм там.

...А в интервала тишина и сняг са,
и зайци, и мечетата, и лос...
Да бягам виждам себе си пак някак,
лъжа аз виждам: май се случи то.

И гордост скрих в бельото си напатил, -
щом виждах горди лижели пети.
Да лижа тръгнах рани в "близолатор" -
ала не лижех - ето ти следи.

Бе за нас - край река,
той бе също не слаб, -
да не могат така,
а и псета със страх!..

И на приказка край.
Бяга звяр към ловец,
ловец стреля - се знай
на беглеца в лице.

...В тръбите всичко е, и спрян е крана, -
през нощи само вой и гърч съвсем.
Що трябва? - Да се сипе сол на рани:
За да се помни - нека в болка сме!