Те с море обител са,
това значи плавали,
курс държаха правилен, рула те държат.
Тъй и влизат в пристана -
вдясно ли, вляво ли -
два красиви лайнера, корабите два:

Бяла в сняг е цялата,
сякаш лебед бял е тя,
приказка класическа, горда, -
лайнер там - от тропици
плава в черен смокинг той -
цял - презокеанския лорда.

Да бе, до днес в главата му дошло,
че влиза в пристана пак влюбена отколе,
така бърза под черното крило
стремителната, бялата мадона!

Сълзи са горещите,
все горят от пещите
и така надява се тайно,
че, може би в Африка
не върви по графика
този не усещаш се лайнер.

Да бе, до днес в главата му дошло,
че влиза в пристана пак влюбена отколе,
така бърза под черното крило,
но малко късно бялата мадона!

Късно, но на кораби
все върви корозия,
на лице на бяло-снежната бръчки и,
щом натекли сините
там край ватерлиния,
и кога на смокинга борда ляв изгни.

В мъка и без памет е,
в дока тих поставен е,
зъл и разядосан безкрайно,
все в ръжда, не пазещ се,
той бе без екипажа си,
горд, но в самота рей се лайнер.

За нея пък бе щастие дошло:
в танго на музикалния салона
до него и под черното крило -
застана редом бялата мадона!