Славна, първата третина,
мене тя в света отгледа -
все в учение,
все без грижи - не се минах,
плувах, де очите гледат, -
по течение.

Мислих - ето я, награда, -
и веслата не ми трябват,
нито дланите.
Но комари и осите
гонят и кръвта ми искат,
не ме хванаха.

От брега, в начало чувам -
викат ми за помощ тука,
за спасение.
Ала бедни, не дочакват, -
аз лежа, така натряскан,
аз, сразения.

Ще разтърси на завоя,
във вода се давя много -
ще поправя се.
Ту обувам, ту събувам -
във вода сам се любувам -
много нрави се.

Брегове текат зад лодка,
глътка галя много още
с медовината.
Глътнал глътка, после още
виж - аз плавам, не самотен, -
със старицата.

Щом така се удивлявах
в миг мъгла и ме улавя
в капан смъртния, -
и старицата огромна
във ухото се кикоти,
бясно гърчи се.

Викам аз - не чувам вика,
аз съм сякаш трепетлика,
с лошо зрение,
вече вятър ме поваля...
Кой е? - чувам - отговаря:
Аз, Нелеката!

Не кръсти се, не поставяй, -
няма помощ от светата
Богородица:
Курс, веслата щом оставиш,
то Нелеката те дави -
така води се!

В тъмнината търся пътя,
медовина аз гаврътвам -
сто поредните, -
тя обаче не заспива,
стъпка тежка тя набива
все пред мене е.

Ето, спъна се във корен,
тъй дебела, не се спори
охка тежко тя.
Тя с дъха си в мъка даже,
а се носи - там обаче,
твар нелеката.

А насреща ни пристига,
куца, крачи тази крива,
мутра хитрата.
И крещи: Стоиш над бездна,
Ще спася те, теб болезнен,
сълзи трия ги.

Ти коя си? - аз я питам -
тя ми казва: Аз съм Кривда, -
и мълва нося.
Може да съм крива много,
Кривокрака, криво ока, -
теб отнасям те!

Аз възкликвам и наливам:
Отведи ме, мене Кривда!
От веригите!
Кана аз ще ти поставя,
всичко криво ще поправя -
но спаси ме ти!

И мамка ти, на тебе кучка,
на теб глътка ще ти пусна -
много сприхава.
Забрави ме ти за време,
ти си тлъста - във харема
първа киприш се.

Падат там и две старици
край бутилка медовина
във истерика.
Аз тъй зад купа се крия,
към брега се тихо вия
да намеря се.

Бойко съм на стръмнината
пъти два греба в средата -
аз, несретника!
Да сте пукнали, щом пийте,
две съдбите мои - Кривда
и Нелеката!

Знае се, по злобна сметка
и по тайно и без дата
попечение
не вървя ми, на глупеца,
и ме мъкна, хайманата,
по течение.

Мислих аз - живот е радост,
и веслата не ми трябват...
Аз, несретника!
Тръгват тихо, само вият,
две съдбите мои - Кривда
и Нелеката!